Добрият, лошият и тъпата брадва

Кирил Николов

Има един стар китайски дядо, Конфуций. В предишните ми животи пропуснах да се запозная с него, а днес не знам къде да го търся. Обаче много го харесвам. Годзайданк! – мнозина други също го харесват. Изглежда обаче ние, неговите почитатели, сме малко. Инак, въобразявам си, бихме живели по-добре тук, из паралелите и меридианите на нашата планета. Планета, която и преди, и след този велик китайски дедо, необикновено обикновеният человек разсипва в името на землянското щастие, разбирано от него в смисъл „ти си Най, но аз съм По”.
Хайде да не изпадам в отклонения преди да съм подхванал посоката.

Според мъдреца от горните редове, не цитирам, перифразирам – лошият метод в добри ръце ще даде добри резултати, а добрият метод в лоши ръце ще даде лоши резултати.
Ми да, хора, така си е, нима не го виждаме навсякъде около нас? Нима тракийските златари са имали днешната съвършена техника и методи за обработка на златото? Нима апотеозът Тадж Махал е издигнат със средствата и методите на строителите на Бурж ал Халиф-Малиф-И прочие? Или дограмата на вилата ми – строена през 1933 година, е мазана с днешните съвършени химикали, та още не се е изметнала и мирише на прясна смола. С една брадва, предназначена за безобидно цепене на дърва, може да се извърши и убийство, а с една тесла Татко Карло издяла андроида Пинокио. Основното е в ръцете, не смейте да отричате!
Аман, наистина аман от кретенщини в името на съвършенството!
Впрочем, нека малко натъжени си признаем, използвайки част от думите на Конфуций, че съвършенството в този свят е лошите ръце да създават добри методи, които да са дефинитивно безрезултатни и затова постоянно да бъдат усъвършенствани и така да се отклонява вниманието от самите лоши ръце.
И ето сега – баш така стои въпросът с всички видове реформи, които днес, на часа, незабавно, трябва да проведем. Понеже методите не са достатъчно добри и актуални, ние ще ги усъвършенстваме и тогава да видите колко щастливи ще бъдем! Например, крадците от маалата ще бъдат в затвора, а за останалите никой няма да разбере, че са крадци. Също така при ехидните джипита ще има направления бол, включително за кремация и ексхумация. Няма да има делфинчета, умрели от ешерихия коли, а кметът на Горно, Долно и Средно Белово ще храни кравите на краварите с тоалетна хартия – за какво са им пасбища. Гъзпапирът няма да е нужен на народа, понеже след реформата в производството на малограмажна хартия, подкрепена от Движението за запазване целулозата в Източните Родопи, всички ще минем на ибрици.

Можех да приключа, че не ми се трака на нереформираната ми клавиатура /мен Реформаторите от Седмия ден са ме пренебрегнали/, но се сетих изведнъж защо в крайна сметка седнах изобщо да тракам:
Пътните полицаи били корумпирани.
Ужас!
Аз такова нещо не съм виждал, сигурно, понеже никога не съм им предлагал пари на пътя, ама кой ли пък съм аз да знам какво правят зад гърба ми. Та с оглед на горното заключение, прието за безусловно верен факт, абсолютно опасен за целокупното общество, ние създадохме един много, ама много добър метод за борба с въпросното отрицателно явление – забраняваме на катаджиите да спират шофьорите за проверка. Ха, да видим сега, как ще вземат рушвети, мамка им. Хак им е, усти ненаситни.
Резултатът е интересен и мноооого мъничко противоречив – рушвети няма, но труповете по асфалта ни – този нов, съзидателен и изстрадан от хомо електоратиса и хомо политикоса асфалт, вече са повече от тези в Афганистан примерно, където асфалт, казаха ми от Ройтерс, няма.

Чудя се докога лошите ръце ще ни убиват с добри методи.
Искам по-лоши методи, по-добри ръце и една тесла /може и да е тъпа/…